В един свят, луднал по сензации и евтини заглавия, си отиде човек, който разбираше истинската лудост – човешката. Д-р Тодор Толев, легендата на българската психиатрия, вече не е сред нас. На 75-годишна възраст ни напусна човек, чието име се свързва с Държавната психиатрична болница „Д-р Георги Кисьов“ в Раднево, и чието мнение тежеше повече от десетки научни дисертации. Но какво всъщност загубихме с неговата смърт?
Пазителят на душите: Една епоха в психиатрията
Почти три десетилетия, от 1987 до 2015 г., д-р Толев бе начело на тази, меко казано, специфична институция. И не просто беше директор. Той беше кормчията, който умело направляваше кораба през бурите на прехода, през кризата в здравеопазването, през всички онези социални трусове, които разтърсваха България. Под негово ръководство болницата в Раднево се превърна в синоним на надежда за мнозина, в последна инстанция за хора, изгубили битката със собствените си демони. И знаете ли кое е интересното? Че в тези смутни времена той успя да запази човешкото лице на психиатрията.
Прочетете още: Божанов: "Да, България" няма да преговаря с "проруските партии"
Ами да, през кабинета му преминаха хиляди съдби. Някои от тях – доста мрачни, дори зловещи. Говори се, че сред пациентите му е бил и прословутият „човекоядец от Бургаско“. Представете си само какво е да носиш на плещите си тежестта на такива тайни, да бъдеш пазител на най-мрачните кътчета на човешката психика. И въпреки огромния медиен натиск, въпреки изкушението да се възползва от тези истории, д-р Толев до последно запази лекарската си етика. Никога не наруши Хипократовата клетва. Нито една пикантна подробност, нито едно разкрито лично досие. Това е рядкост, честно казано, особено в днешно време.
Но защо това е важно? Защото в един свят, където личните данни се продават и купуват като зеленчуци на пазара, той ни показа, че има неща, които са свещени. Че доверието между лекар и пациент е неприкосновено. И че човешката трагедия не е сензация, а болка, която трябва да бъде излекувана, а не експлоатирана. Което ме кара да се замисля – колко от нас биха устояли на подобно изкушение?
1
Прочетете още: Терзиев: Боклукът няма да е причината, поради която да си тръгна от "Московска" 33
От светлините на прожекторите към тишината на кабинета
В последните години от живота си д-р Толев съзнателно се оттегли от публичното пространство. Не се стремеше към слава, не търсеше признание. Вместо това се посвети на писането. Остави ни ценно наследство под формата на книги и научни трудове. И си мисля, че това е най-големият му подарък за нас. Защото какво е една легенда без своите истории? Какво е един лекар без своите знания? Той ни остави и двете.
Но не си мислете, че е просто суха теория. Не. Д-р Толев анализираше обществото ни през призмата на душевното здраве. Той виждаше връзката между социалните проблеми, политическата нестабилност и психичните разстройства. И се опитваше да ни я обясни. Да ни накара да разберем, че не можем да излекуваме тялото, без да излекуваме душата. А това, повярвайте ми, е урок, който все още не сме научили.
Какво губим с неговата смърт?
Загубихме авторитет, загубихме опит, загубихме човечност. Загубихме глас, който смело говореше за проблемите на психичното здраве в България. И не е за вярване, но все още има стигма, все още има предразсъдъци. Хората се страхуват да говорят за депресия, за тревожност, за психични заболявания. Сякаш е нещо срамно. Сякаш е нещо, което трябва да се скрие. И в този контекст, гласът на д-р Толев беше толкова важен. Той ни напомняше, че психичното здраве е също толкова важно, колкото и физическото. Че всеки може да се нуждае от помощ. И че няма нищо срамно в това да я потърсиш.
Д-р Тодор Толев не просто лекуваше, той вдъхваше надежда. Той показваше, че дори в най-мрачните кътчета на човешката душа, има светлина. И тази светлина ще ни липсва. Последното сбогом с големия лекар ще бъде на 6 февруари в Стара Загора. Но неговото дело, неговите книги, неговата памет – те ще останат. И ще ни напомнят, че човечността е най-важното. Дори и в лудницата.
