София се превърна в арена на тиха, но красноречива съпротива. Площад „Журналист“ за кратко, но символично, пое ново име – „Цензуриран“. Защо? Защото българските журналисти, членове на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ), решиха да покажат, че търпението им към т.нар. „дела шамари“ – съдебни искове, целящи да заглушат критичните гласове в медиите – е изчерпано.
Но какво точно представляват тези „дела шамари“? Представете си следната ситуация: журналист разследва корупционна схема, а засегнатите лица го засипват с десетки дела за клевета и уронване на престижа. Дори и журналистът да спечели делата в крайна сметка, самият процес е изтощителен – финансово и психически. Целта е да се смачка критичният дух, да се всее страх и да се откажат журналистите от по-нататъшни разследвания. Това е като да затвориш устата на някого не с ръка, а с купища правни документи. И, честно казано, е доста ефективно.
Прочетете още: Състоянието на пребития полицейски шеф в Русе остава критично; четирима задържани
Протестът, организиран от АЕЖ, има и конкретен повод. До 7 май България трябваше да въведе в законодателството си европейска директива срещу „делата шамари“. Срокът изтече, а промени все още няма. Което ме кара да се замисля – дали не става въпрос за умишлено забавяне? Дали някой не иска да остави вратата отворена за натиск върху журналистите? Иван Радев от АЕЖ-България подчерта, че целта е да се разкажат историите на журналисти като Борис Митов и колегите от „Медиапул“ – Цветелина Соколова и Стояна Георгиева, които са се сблъсквали с подобни дела. Не е за вярване, но понякога да си журналист в България е равносилно на това да влезеш в битка с Давид срещу Голиат.
И тук идва интересната част. АЕЖ посочва и конкретен пример – Димитър Стоянов, срещу когото са били заведени десет дела в два последователни дни! Това вече не е просто „шамар“, а цяла поредица от удари, целящи да го нокаутират. Не е ли това опит за сплашване? Риторичен въпрос, разбира се. Но е важно да си го зададем. Особено когато говорим за свободата на словото – един от основните стълбове на демокрацията.
1
Прочетете още: Отказано предсрочно освобождаване на Йоан Матев – остават му 3 месеца и 17 дни
Свободата на словото: Лукс или необходимост?
Свободата на словото е нещо, което приемаме за даденост. Но всъщност е крехка и постоянно е под заплаха. „Делата шамари“ са само един от начините, по които се опитват да я задушат. Други са икономическият натиск, политическите влияния и дори физическата заплаха. Затова е важно да подкрепяме журналистите, които се борят за истината, дори когато тя е неудобна за някого. Защото днес може да е той, утре може да сме ние.
Всъщност, цялата ситуация е огледало на обществото ни. Ако позволим да бъдат заглушени гласовете на журналистите, това означава, че сме готови да се примирим с корупцията, с несправедливостта, с липсата на прозрачност. Ами да, доста мрачна картина, но такава е реалността. Все пак, надежда винаги има. И тя е в това, че все повече хора осъзнават колко е важно да защитим свободата на словото. Защото без нея нямаме бъдеще.
Крайно време е държавата да се намеси и да защити журналистите от „делата шамари“. Трябва да се въведе ефективно законодателство, което да предотврати злоупотребите и да гарантира, че журналистите могат да работят без страх от преследване. В противен случай, рискуваме да се превърнем в общество, в което истината е лукс, а цензурата – ежедневие.
Протестът на АЕЖ е само началото. Борбата за свободата на словото продължава. И тя ще бъде дълга и трудна. Но си заслужава. Защото става въпрос за нашето бъдеще. Става въпрос за това в какво общество искаме да живеем. И дали сме готови да се борим за него. Защото, както е казал Волтер, „Може да не съм съгласен с това, което казвате, но ще защитавам до смърт правото ви да го кажете.“ И тук не става въпрос само за журналистите. Става въпрос за всички нас.
