Млионите за вечна младост на Брайън Джонсън: Иронията на биохакинга
Технологичният магнат Брайън Джонсън, известен със своите експерименти в областта на биохакинга, е похарчил 2 милиона долара годишно в опит да забави процеса на стареене. Според The Economic Times, той е изпробвал различни методи, включително преливане на кръв от сина си и пълен обмен на плазма. Въпреки огромните си инвестиции, 46-годишният Джонсън е срещнал неочаквано препятствие.
Рапамицинът: Очакване срещу реалност
В ново видео в YouTube канала си, Джонсън разкрива, че ключова част от неговия подход – лекарството рапамицин – може да е допринесло за ускоряване на процеса на стареене, вместо да го забавя. Рапамицинът, имуносупресор използван при пациенти с трансплантации, е популярен в анти-ейджинг средите. Джонсън е експериментирал с него в продължение на 5 години, вдъхновен от проучвания, показващи потенциални ползи за удължаване на живота.
Въпреки внимателното регулиране на дозата, той е забелязал тревожни странични ефекти, включително:
- Язви в устата
- Бавно зарастващи рани
- Висок холестерол
- Скокове в кръвната захар
- Повишена сърдечна честота в покой
Тези симптоми са го накарали да преосмисли подхода си, особено след проучване на Йейлския университет, което показва, че рапамицинът може да ускорява биологичното стареене, измерено чрез епигенетични маркери.
Иронията на ситуацията
Джонсън е споделил откритията си публично, признавайки иронията на ситуацията – милиони, похарчени за предотвратяване на стареенето, са довели до обратния ефект. Той е спрял приема на рапамицин и е подчертал важността на прозрачността в експериментите с биохакинг, за да се учим от както от успехите, така и от неуспехите.
1
„На тези от вас, които се смеят у дома, аз се смея с вас,“ е казал той.
Критики и бъдещето на биохакинга
Методите на Джонсън са посрещнати с остри критики от някои експерти, като например индийският хепатолог д-р Сириак Аби Филипс, който е определил добавките му като „змийско масло“. Въпреки липсата на убедителни научни доказателства, Джонсън продължава да се занимава с биохакинг, документирайки и споделяйки опита си.
Историята на Джонсън показва, че пътя към „вечната младост“ е изпълнен с неизвестни фактори и потенциални рискове. Бъдещето на биохакинга остава неясно, но историята му е ценен урок за важността на критичното мислене и научния подход.
