Западноевропейските градове – по-здравословни от българските?
Над три четвърти от европейците живеят в градовете, но качеството им на живот варира значително, особено що се отнася до здравето. Международен екип от изследователи разработи нов индекс за здравословен градски дизайн (HUDI), който оценява благосъстоянието в 917 европейски града.
Как се измерва здравословният градски дизайн?
Индексът HUDI обхваща ключови фактори като: достъп до устойчив обществен транспорт, зелени площи, нива на въздушно замърсяване и влиянието на градските топлинни острови. Данните са събрани от Барселонския институт за глобално здраве и предстои да бъдат публикувани в списанието Lancet Planetary Health.
Ясно разделение между Източна и Западна Европа
Анализът, предоставен на Living Cities от Politico, показва значителни разлики между градовете в Западна и Източна Европа. Градовете в Западна Европа, особено във Великобритания, Испания и Швеция, получават много по-високи оценки от градовете в Източна Европа, включително Румъния, България и Полша.
Според Натали Мюлер, експерт от Барселонския институт за глобално здраве и Университета Помпеу Фабра, достъпът до финансиране е ключов фактор:
„Когато градовете са изправени пред финансови ограничения, инвестициите в устойчиви и здравословни градски форми и инфраструктура, както и екологичните политики, често отстъпват пред по-належащи социални и икономически проблеми.“
Мюлер подчертава и културните различия в екологичното съзнание:
1
„В източноевропейските градове все още доминира автомобилната култура, като колата продължава да бъде символ на просперитет. Тези градове инвестират основно в автомобилна инфраструктура, което води до замърсена околна среда и по-лоши здравни показатели.“
Успешни примери: Памплона и Мадрид
Сред градовете с население между 50 000 и 200 000 души, най-високи резултати по HUDI постига Памплона, Испания. Успешните инвестиции в устойчива инфраструктура, подкрепяща активната мобилност, са допринесли за това.
Сред мегаполисите с население над 1,5 милиона, най-висока оценка получава Мадрид. Въпреки че до 2023 г. не отговаряше на стандартите на ЕС за качество на въздуха, градът е въвел сериозни мерки за модернизиране на градския транспорт, включително 100% екологичен автобусен парк и най-голямата зона с ниски вредни емисии в Европа.
Достъпни решения за по-здравословни градове
Мюлер посочва и достъпни мерки, които могат да подобрят градската среда:
- Отваряне на улици и квартали за пешеходци и велосипедисти.
- Преобразуване на паркоместа в зелени площи.
- Инвестиции в обществен транспорт.
Амстердам се посочва като пример за успешна трансформация от замърсен град в модел за градско здраве и благосъстояние. Според Мюлер, дългосрочните политики са ключови за по-здравословните европейски градове.
Въпреки предизвикателствата, Мюлер призовава лидерите да мислят в по-широка перспектива:
„Изграждането на по-здравословна градска инфраструктура изисква дългосрочни и устойчиви инвестиции – понякога в рамките на десетилетия.“
