Възкресението на „Златното влакно“: Древна морска коприна след 2000 години
Един от най-ценните материали в древността – луксозната „морска коприна“, известна още като „златно влакно“, използвана от римските императори, е възкръсната след близо две хилядолетия. Често свързвана с митичното „Златно руно“, тази рядка тъкан се е произвеждала от бисусни нишки, отделяни от мидата Pinna nobilis, вид голяма мида, обитаваща Средиземно море. Морската коприна била ценена заради лекотата, топлината и фиността си, превъзхождаща дори обикновената коприна, както и заради преливащия си златист цвят, който не избледнявал с времето.
Забравено изкуство, нова надежда
За съжаление, екологичният упадък, прекомерният риболов и замърсяването доведоха до критично намаляване на популацията на P. nobilis. Събирането й е забранено, а умението за предене на бисусна нишка е запазено само от малцина. Но ето че професор Донг Су Хванг от Южнокорейския университет за наука и технологии Поханг и неговият екип са успели да създадат морска коприна, използвайки „отпадъчни“ продукти от отглеждани в търговски стопанства миди.
Разгадана тайна: Структурно оцветяване
В своето изследване, учените са се фокусирали върху мидата Atrina pectinata, отглеждана в Корея за храна. Тя, подобно на застрашения си роднина P. nobilis, отделя бисусни нишки. Изследователите са установили, че тези нишки са химически и физически сходни с тези на P. nobilis и могат да се обработват, за да се получи златна морска коприна. Анализът разкрива тайната на устойчивия златист цвят: той се дължи на структурно оцветяване, а не на багрила. Светлината се отразява по специален начин от наноструктурите на влакната, подобно на преливащите се цветове на сапунени мехурчета или крилата на пеперудите.
Това структурно оцветяване се дължи на наслояването на сферичен протеин, наречен фотонин. Колкото по-подредена е структурата на протеина, толкова по-ярък е цветът.
„Структурно оцветените текстилни изделия са по своята същност устойчиви на избледняване. Нашата технология позволява дълготраен цвят без използването на багрила или метали, което открива нови възможности за устойчива мода и съвременни материали“, споделя професор Хванг.
Устойчива мода от древността
Откритието на професор Хванг не само възкресява древното изкуство на производството на морска коприна, но и предлага устойчива алтернатива в модната индустрия. Използването на отпадъчни продукти от отглеждани миди е екологично чист подход, който би могъл да допринесе за развитието на по-екологична и устойчива мода.
1
- Ключови думи: морска коприна, златно влакно, структурно оцветяване, Pinna nobilis, Atrina pectinata, устойчива мода, наноструктури, древност
