Лавров: Истината за руската изолация и страхът на Кремъл
Според анализатори, скорошното изявление на Сергей Лавров разкрива тревожна истина за положението на Русия на световната сцена. Думите му звучат като присъда за политиката на Кремъл, както отбелязва Константин Егерт в Deutsche Welle.
Русия сама срещу Запада
На конференция на 28 юли, Лавров заяви: „За първи път в историята си Русия воюва сама срещу целия Запад. По време на Първата и Втората световна война имахме съюзници. Сега нямаме такива на бойното поле, поради което трябва да разчитаме на себе си. Не трябва да допускаме слабост.“
Това откровение повдига въпроса за компетентността на руската външна политика и потенциалните последици за Лавров. Споменаването на Северна Корея и Беларус като съюзници, звучи като признание за липсата на истински стратегически партньори.
Хвалебствия за Тръмп и отчаяние пред Индия
В речта си, Лавров два пъти похвали прагматизма на Доналд Тръмп, изразявайки надежда за продължаване на контактите с Белия дом и за предотвратяване на нови санкции. Това обаче се случва преди Тръмп да съкрати ултиматума си към Русия, което поставя под въпрос надеждите на Кремъл.
Освен това, Лавров отправи хвалебствени слова към „велика Индия“, въпреки намеренията на Делхи да се откаже от руския нефт при евентуални американски санкции. Речта на Лавров е описана като смес от лекомислена дързост и страх.
1
Страхът от промяна
Въпреки че е малко вероятно Путин да уволни Лавров, това не се дължи на компетентност, а на страх от промяна. Смяната на министъра би могла да се възприеме като знак за готовност за промяна в политиката, което би се изтълкувало като слабост, както вътрешно, така и външно.
Проблемът на руската политика е, че страхът от показване на слабост, е всъщност проява на слабост.
Откъсване от реалността
Неспособността за промяна на курса след четири години агресия изглежда все по-странна, особено предвид липсата на военни успехи. Дори близки съюзници като Индия и Китай изглеждат все по-недоволни.
Участието на Валентина Матвиенко в швейцарска конференция, бе определено от Лавров като дипломатически триумф. Това показва откъсването на руския режим от реалността и липсата на адекватна преценка на ситуацията.
Край на лъжите?
Дори антизападните съюзници на Русия са уморени от лъжите за „укронацистите“ и „специалната военна операция“. Реториката на Кремъл наподобява тази на режима на Слободан Милошевич преди падането му. Бъдещето на руската диктатура е несигурно, но външната й политика все повече се откъсва от реалността.
Източник: Deutsche Welle
