Героите от Чернобил: Истинската история на тримата водолази, спасили Европа
Катастрофата в Чернобил е синоним на ужас и разрушение. На 26 април 1986 г. святът е свидетел на най-тежката ядрена авария в историята. Десетки загиват веднага, а хиляди – през следващите години. В атмосферата се освобождава 400 пъти повече радиация от атомната бомба над Хирошима, замърсявайки милиони декари.
Мисията на тримата смелчаци
Но малцина знаят за смелостта на трима мъже, чиито действия може би са предотвратили още по-голяма катастрофа. На 4 май 1986 г., Алексей Ананенко, Валери Беспалов и Борис Баранов се залавят за мисия, смятана от мнозина за самоубийствена. Предупредени са, че ако не се върнат, семействата им ще бъдат подпомогнати. Техният успех щеше да реши съдбата на милиони.
Какво е било това опасно начинание? За да се овладее пожара, пожарникарите са изпомпвали вода в реактора, наводнявайки мазето с радиоактивна вода. В това мазе се намирали клапани, контролиращи басейните с охлаждаща течност под реактора. Разтопен ядрен материал се стичал към басейните, и контактът с водата би предизвикал експлозия на радиоактивна пара, унищожавайки централата и причинявайки невъобразими щети.
Басейните, съдържащи 20 милиона литра вода, трябвало да бъдат източени, а единственият начин бил ръчното завъртане на клапаните. Тримата инженери се захващат с тази опасност. Ядреният физик Василий Нестеренко твърди, че взривът би имал сила от 3-5 мегатона, оставяйки голяма част от Европа необитаема за стотици години.
Митът и реалността
Разпространява се легендата, че тримата са плували в радиоактивна вода в почти пълна тъмнина, откривайки клапаните дори след като фенерчето им угасва. Андрю Летербароу, автор на „Чернобил 01:23:40“, разкрива по-различна, но не по-малко героична история. Водата е била до коленете им, а те не са били първите, влезли в мазето. Откриването на клапаните обаче остава невероятен подвиг.
1
„Мъжете влязоха с неопренови костюми, с радиоактивна вода до коленете, в коридор, пълен с безброй тръби и клапани… беше като да намериш игла в купа сено“, пише Летербароу.
Мъжете се завръщат като герои. Ананенко е цитиран: „Всички в АЕЦ „Чернобил“ наблюдаваха. Когато лъчът на прожектора попадна върху една тръба, ние се зарадвахме: Тръбата водеше към клапаните. Чухме как от резервоара се изсипва вода. И след още няколко минути момчетата ни прегръщаха“.
След Чернобил
Въпреки че са избегнали най-лошото, и тримата са преживели радиационна болест. Ананенко е работил като ликвидатор над три години, преминавайки през тежки условия и слаба медицинска помощ. По-късно той е работил в енергийния сектор, изнасяйки лекции за ядрена безопасност.
През 2019 г. Ананенко, Беспалов и Баранов са удостоени с титлата „Герой на Украйна“. Алексей Ананенко и Валери Беспалов са живи към 2024 г., докато Борис Баранов умира през 2005 г. от сърдечно заболяване.
Чернобил днес
Чернобилската зона е мрачно очарователна. Разрушените сгради на Припят са икони на бедствието. Неочаквано, природата се е възстановила, превръщайки зоната в „недоброволен парк“, дом на диви животни. Зоната на изключване е третият по големина природен резерват в континентална Европа, според ООН.
Историята на тримата водолази е напомняне за човешката смелост и саможертва в лицето на катастрофата. Тяхната история е част от трагичната, но и вдъхновяваща история на Чернобил.
