Критичните 72 часа: Какво ще се случи, ако Русия нахлуе в Прибалтика?
Възможността за руска военна агресия в Прибалтика се оценява от Европа като реална заплаха в средносрочен план. Същевременно, САЩ дават ясно да се разбере, че евентуална криза в Азия може да ограничи подкрепата им за Европа при ескалация на конфликта в Прибалтика. Според оценки на НАТО, Русия може да бъде готова за нападение срещу ЕС след 3 до 10 години. Балтийският регион е особено уязвим поради близостта си до руския анклав Калининград, където са концентрирани значителни руски войски, както отбелязва Deutsche Welle.
Подготовка за екстремна ситуация
„Какво ще стане, ако една сутрин се събудя и границата е пробита? Ще мога ли да се защитя и да избягам? И накъде?“ – споделя 43-годишният Мартин Крейцбергс от Рига, изразявайки безпокойство от евентуално руско нахлуване. Той, както и много други, се е подготвил за криза, следвайки препоръките на латвийското Министерство на отбраната: запаси от питейна вода, пари в брой, батерии, медикаменти и т.н. Дори си е купил мотоциклет, за да се справи с евентуални задръствания при евакуация.
Латвийското Министерство на отбраната от миналата година активно подготвя населението за екстремни ситуации, препоръчвайки на хората да си подготвят чанта с най-необходимите вещи за 72 часа. Този период се счита за критичен, тъй като в първите три дни след евентуална криза държавните служби може да са претоварени или недостъпни. В рамките на тези 72 часа всеки трябва да намери убежище и да се подготви за евакуация.
„Балтийската отбранителна линия“
Балтийските страни планират създаването на единна отбранителна линия по източната си граница, включваща бункери, бетонни блокове и минирани участъци. Естония ще построи военна база в Нарва, точно на границата с Русия. Всичко това се случва на фона на опасенията, че САЩ може да не окажат съществена военна подкрепа на Европа при конфликт с Русия.
Според поверителен документ на Пентагона, цитиран от „Вашингтон Пост“, при конфликт с Китай, приоритетът на САЩ може да се измести към Азия, особено ако Русия постигне успех в Европа. Най-уязвимите места на ЕС при липса на американска подкрепа са противовъздушната отбрана, разузнаването и логистиката, според Ейтвидас Баярунас от Центъра за анализ на европейската политика. „Европа трябва да се подготви за сценарии, в които лидерската роля на САЩ отсъства или се бави“, казва експертът.
1
Rail Baltica и енергийната независимост
Литва, Латвия и Естония се оттеглиха от енергийната система BRELL, която ги свързваше с Русия и Беларус. Това е част от стратегията им за енергийна независимост от Москва. „Лишихме Русия от всяка теоретична възможност да използва своя контрол над енергийната система като оръжие за геополитически шантаж“, заяви министърът на енергетиката на Литва Жигимантас Вайчюнас. Балтийските държави са синхронизирали електроснабдителните си системи с континентална Европа и развиват железопътната линия Rail Baltica, която се разглежда и като елемент от отбранителната инфраструктура.
Според министъра на транспорта и комуникациите на Литва Еугениюс Сабутис, Rail Baltica ще може да евакуира до 100 000 души и да превози до 55 000 тона товари дневно при евентуален военен конфликт.
Финансиране на отбраната и координация на усилията
Балтийските страни и Полша са увеличили отбранителните си разходи до почти 3,5% от БВП. Това е опит да се укрепи сигурността и да се отговори на американските изисквания за увеличаване на отбранителните разходи. Според Кристи Райк от Международния център по отбрана и сигурност в Естония, това може да доведе до нееднозначна ситуация – демонстрация на по-голяма готовност за отбрана може да бъде изтълкувана като сигнал за възможно изтегляне на американски войски.
Изследователи от Центъра за аналитични изследвания Bruegel отбелязват, че за надеждно възпиране са необходими минимум 1400 танка, 2000 бойни пехотни машини и 700 артилерийски оръдия – повече, отколкото разполагат френските, германските, италианските и британските сухопътни сили, взети заедно.
Готова ли е Русия за нова война?
Въпреки големите загуби в Украйна и дефицита на въоръжения, Русия не може да се изключи от потенциално нов военен конфликт, твърди военният експерт Павел Лузин. Той подчертава, че Русия не беше технически готова през 2022 г., но все пак нахлу в Украйна. Сегашният потенциал на обединените въоръжени сили на ЕС е значително по-голям от този на Украйна в началото на войната. Лузин предполага, че ако Русия постигне временна пауза във войната, ще се съсредоточи върху по-нататъшна милитаризация и ще заложи на численост и бойната готовност.
