Турска момичешка група „Манифест“ – под обстрел заради „неморално“ поведение
Турската момичешка вокална група „Манифест“, популярна сред младежите с прости текстове и ефектни танци, се озова в центъра на скандал. След успешен дебютен албум и турне, завършило с концерт в Истанбул, групата е подложена на разследване от прокуратурата.
Обвиненията: „Непристойност“ и „ексхибиционизъм“
Обвиненията срещу младите певици са за „непристойни и неморални действия“ и „ексхибиционизъм“. Според прокуратурата, тяхното шоу е „накърнило и обидило чувствата на нравственост и моралните представи на обществото“, оказвайки лошо влияние върху децата и младежите.
Реакция от висши държавни лица
В атаката срещу „Манифест“ се включи и главният съветник на президента Ердоган, Октай Сарал, който определи членките на групата като „неморални, безсрамни, подобни на демони същества“ и поиска правни мерки за предотвратяване на „следващи сходни ексхибиционистични действия“. Групата отрече каквито и да било намерения да обижда или уязвява когото и да било, но това не променя ситуацията.
Не е изолиран случай
Случаят с „Манифест“ не е изолиран. Все повече представителки на турската артистична сфера попадат под удара на правосъдието. Примерите са множество: поппевицата Сезен Аксу е атакувана заради стара песен, Гюлзен е арестувана заради виц, други са задържани под различни предлози, често свързани с политически обвинения или подкрепа за „нежелани“ каузи.
Ролята на Дианет
Историчката Берин Сьонмез твърди, че това е целенасочена кампания, свързана с нарастващия религиозен натиск от страна на управляващата партия. Тя посочва Дирекцията по религиозни въпроси (Дианет) като ключов фактор. Чрез петъчните си проповеди, Дианет разпространява правителствени становища, които оформят обществените възгледи, често насочени срещу жените.
1
Според Сьонмез, „Службата по вероизповеданията Дианет играе решаваща роля в това отношение“, като 30% от проповедите се фокусират върху жените, семейството и децата, а други 30% – върху сексуалната ориентация, представяна като „отклонение от човешката природа“.
Мълчанието на опозицията
Сьонмез вижда потискането на жените като част от по-голям план на правителството да укроти опозицията. Атаката срещу „Манифест“ е сигнал към всички жени, които отказват да се подчинят. Въпреки че прокуратурата се фокусира върху „непристойността“, реалният проблем е политическата позиция на групата, която е игнорирана.
Заключение
Случаят с „Манифест“ показва засилващия се натиск върху жените в Турция и ограничаването на свободата на изразяване. Въпросът е дали това е само „борба за морал“ или част от по-широка стратегия за заглушаване на дисидентските гласове.
